5 sept 2014, 23:33

Дворът на съседите

  Poesía » Otra
469 0 0

И на съседите пустее двора.

Не пее на стобора им петел.

А няма никой и в обора...

Навярно Господ ги е взел!

 

Не щъкат селските кокошки

и пиленцата малки покрай тях...

Не търсиме от никой прошка,

че сме останали без тях!

 

Не цвили гладно и прасето...

Магарето им стана на салам.

Не тичат вече за полето,

порядъка е градски там!

 

Жените са без вретената,

къделите отдавна не са с тях

и станове не тропат зад вратата,

и сякаш мързела се плези в тях!

 

Това е градското ни село!

Тук хората завършват своя път!

И тук България умира смело,

и българското губи плът...

 

03.09.2014г. Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...