5 sept 2014, 23:33

Дворът на съседите

  Poesía » Otra
467 0 0

И на съседите пустее двора.

Не пее на стобора им петел.

А няма никой и в обора...

Навярно Господ ги е взел!

 

Не щъкат селските кокошки

и пиленцата малки покрай тях...

Не търсиме от никой прошка,

че сме останали без тях!

 

Не цвили гладно и прасето...

Магарето им стана на салам.

Не тичат вече за полето,

порядъка е градски там!

 

Жените са без вретената,

къделите отдавна не са с тях

и станове не тропат зад вратата,

и сякаш мързела се плези в тях!

 

Това е градското ни село!

Тук хората завършват своя път!

И тук България умира смело,

и българското губи плът...

 

03.09.2014г. Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...