5 sept 2014, 23:33

Дворът на съседите

  Poesía » Otra
468 0 0

И на съседите пустее двора.

Не пее на стобора им петел.

А няма никой и в обора...

Навярно Господ ги е взел!

 

Не щъкат селските кокошки

и пиленцата малки покрай тях...

Не търсиме от никой прошка,

че сме останали без тях!

 

Не цвили гладно и прасето...

Магарето им стана на салам.

Не тичат вече за полето,

порядъка е градски там!

 

Жените са без вретената,

къделите отдавна не са с тях

и станове не тропат зад вратата,

и сякаш мързела се плези в тях!

 

Това е градското ни село!

Тук хората завършват своя път!

И тук България умира смело,

и българското губи плът...

 

03.09.2014г. Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...