31 окт. 2020 г., 08:01

Двулицево яке

520 0 4

                                    "Всеки чува това, което разбира."

                                                                                      Тит Макций Плавт

 

 

С възли заплетени стари безумици

сякаш без да нарочват виновни

непременно изохкват повития свят.

С двулицево яке си сменям багажа

и разплитам на суматохата

придобитите стегнати навици.

Без да прехласвам напразно,

в дигитални размери и кръшно,

доближавам до себе си и своя близнак.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Г-жо Станоева, адресирала съм го до днешните Менехмовци, но Вие щом смятате, че няма връзка с промяната...
  • Ех, Мария... Мотото ти сякаш е адресирано до модератора, т.е. мен Наистина не виждам врузка с темата на предизвикателството, така че се налага да го дисквалифицирам. Поздрави за иначе интересния текст!
  • Благодаря от сърце.
  • Много интересен стих, Мария! Желая ти успех!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...