Двулицево яке

Poesía » Verso libre

524 0 4

"Всеки чува това, което разбира."

Тит Макций Плавт

С възли заплетени стари безумици

сякаш без да нарочват виновни

непременно изохкват повития свят.

С двулицево яке си сменям багажа

и разплитам на суматохата

придобитите стегнати навици.

Без да прехласвам напразно,

в дигитални размери и кръшно,

доближавам до себе си и своя близнак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vitality2 (Мария)

Г-жо Станоева, адресирала съм го до днешните Менехмовци, но Вие щом смятате, че няма връзка с промяната...

2020-11-02T12:23:02+02:00
Човек (Анна Станоева)

Ех, Мария... Мотото ти сякаш е адресирано до модератора, т.е. мен Наистина не виждам врузка с темата на предизвикателството, така че се налага да го дисквалифицирам. Поздрави за иначе интересния текст!

2020-11-02T12:17:50+02:00
vitality2 (Мария)

Благодаря от сърце.

2020-10-31T18:03:49+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много интересен стих, Мария! Желая ти успех!

2020-10-31T17:59:25+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0