Двулицево яке

Poetry » Free verse

517 0 4

"Всеки чува това, което разбира."

Тит Макций Плавт

С възли заплетени стари безумици

сякаш без да нарочват виновни

непременно изохкват повития свят.

С двулицево яке си сменям багажа

и разплитам на суматохата

придобитите стегнати навици.

Без да прехласвам напразно,

в дигитални размери и кръшно,

доближавам до себе си и своя близнак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vitality2 (Мария)

Г-жо Станоева, адресирала съм го до днешните Менехмовци, но Вие щом смятате, че няма връзка с промяната...

2020-11-02T12:23:02+02:00
Човек (Анна Станоева)

Ех, Мария... Мотото ти сякаш е адресирано до модератора, т.е. мен Наистина не виждам врузка с темата на предизвикателството, така че се налага да го дисквалифицирам. Поздрави за иначе интересния текст!

2020-11-02T12:17:50+02:00
vitality2 (Мария)

Благодаря от сърце.

2020-10-31T18:03:49+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много интересен стих, Мария! Желая ти успех!

2020-10-31T17:59:25+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0