6 сент. 2013 г., 11:31

Дядовата книжка

1.1K 0 11

Мисля цели часове.

Не се измисля нищо.

Дядо – сто кила човек! –

а написал малка книжка.

 

Що ли тъй го домързя?

Или бирата му свърши?

Или пък го завъртя

друга работа по къщи?

 

Тая хич не е любима.

Четене ли търся? Не.

По-големичките имат

повечко за къ-са-не.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хитро и мъдро!
    Поздравления!
  • Ах, пакостник!
  • Винаги успяваш да зарадваш и малки и големи! Поздрави и от мен!
  • По-добре електронна книжка в такъв случай!
  • Малка, малка, ама на! -
    цялата вселена сбира.
    Книжката в големина
    не се мери, а по лира.

    Празничен поздрав от един друг дядо! Да са ни живи и здрави внуците и внучките, че да пишем нещо хубаво, като това, за тях!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...