6.09.2013 г., 11:31 ч.
Дядовата книжка
Мисля цели часове.
Не се измисля нищо.
Дядо – сто кила човек! –
а написал малка книжка.
Що ли тъй го домързя?
Или бирата му свърши?
Или пък го завъртя
друга работа по къщи?
Тая хич не е любима.
Четене ли търся? Не.
По-големичките имат
повечко за къ-са-не.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ах, пакостник!
-
Винаги успяваш да зарадваш и малки и големи! Поздрави и от мен!
-
По-добре електронна книжка в такъв случай!
-
Малка, малка, ама на! -
цялата вселена сбира.
Книжката в големина
не се мери, а по лира.
Празничен поздрав от един друг дядо! Да са ни живи и здрави внуците и внучките, че да пишем нещо хубаво, като това, за тях! -
До скорошни срещи Райсън!
-
ПОЛУЧИЛО ТИ СИ Е, ПРИЯТЕЛЮ !!!
Здравей, Маестро Райсън! -
Хееей!
Това се казва "за деца"- през детските очи! Поздарв! -
Хубаво ми е на твоята страничка. Да ги има- децата-за да растем пред очите им и дядовците, да им (ни)пишат книжки.
пп. взех си от скъсаното за да си направя лястовица -
Е-ха! Какво творческо съвместителство! Приятна изненада! Браво и на двамата!
-
Дядо ми се смее благо,
дърпа малката ми плитка...
Че защо ли му е драго,
пък нарича ме "сърдитка"?
Аз му обясних сериозно,
че е тъничко книжлето,
а пък той не ме разбира
и ме щипе по нослето.
И очите му, добрите,
изпод веселите вежди
ми говорят, че искрите
раждат повече надежда.
Че раздухат ли се рано
за любов към тази книжка,
няма да беснея само
със компютърната мишка.
Че ще стана умна дама,
и след време ще сполуча.
Тази малка тънка книжка
на добро ще ме научи!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!