Дяволито

11 окт. 2018 г., 11:40

Поэзия » Философская

722 0 3

Седи си дявол и се чуди
каква злина да сътвори.
Дали човек да се загуби
или катастрофа със коли?

Трябва да е нещо страшно.
Да бие всичките злини,
които дяволчето наше
в бъдеще ще сътвори.

Не щеш ли, покрай него минал
младеж замислен, натъжен.
Той пред дявола застинал
и заговорил разгневен.

- Дяволе, какво да сторя
да дойда в пъкъла със теб?
Трябва ли да те помоля
и ли да убия чак човек?

- Помогни ми! За награда
ще те взема аз със мен.
Но искам някой тъй да страда,
че чак да моли да умре!

- Само туй ли? Ще ти кажа!
Стори каквото сториха на мен.
Злината аз ще ти разкажа,
но ще ме вземеш ти във плен.

Накарай някой да се влюби.
Да хлътне здраво до уши.
Ума си даже да загуби
щом види нейните очи.

Но нека Тя да не желае
дори със него да говори.
Да се чуди той и да се мае,
по дяволите, що да стори?

Няма участ по-жестока
от несподелената любов.
Ще се скиташ без посока
и ще тъгуваш чак до гроб.

Да виждаш колко е щастлива
с някой друг, но не и с теб.
Всеки ден това ще те убива
и не ще да бъдеш повече човек.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-10-09T12:11:43+03:00

Само, че човек не мисли за ада, а мисли за мига що само на мен, ами и на другия да му е, зле! Дяволска работа!
LiaNik (И.К.)

2018-10-11T16:57:09+03:00

Страшно ми хареса! Поздравления!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-10-11T15:55:47+03:00

Опазил Господ!Дявол да те учи...
"Насила хубост не бива!"