Дяволски, дяволски, Господи, го обикнах,

чак до седмия кръг на ада.
И, когато каза, че ще ме накара да спя на прага му, замълчах.
За малко да му повярвам и

без малко от себе си да се откажа.
Толкова го обичах, че живота си щях да му дам,

затова премълчах.
Любовта ми поиска, любовта си от раз му дадох,
съня ми поиска (и без това все него сънувам)

и съня си прежалих.
Но когато не се посвени и поиска душата си да продам,
нея, Господи, не можах... и се замислих.
Тогава му казах да се разкара
(не че нямаше да съжалявам),
бях наранила егото на мъжкаря...
Затова, когато пред теб застанем, Господи,
дай на всекиго, което сам предлага…
И дано някога престанем в любовта да търсим облагата…

Павлина Стоянова
16.02.2017