18.05.2017 г., 16:48  

Дяволски

502 0 0

Дяволски, дяволски, Господи, го обикнах,

чак до седмия кръг на ада.
И, когато каза, че ще ме накара да спя на прага му, замълчах.
За малко да му повярвам и

без малко от себе си да се откажа.
Толкова го обичах, че живота си щях да му дам,

затова премълчах.
Любовта ми поиска, любовта си от раз му дадох,
съня ми поиска (и без това все него сънувам)

и съня си прежалих.
Но когато не се посвени и поиска душата си да продам,
нея, Господи, не можах... и се замислих.
Тогава му казах да се разкара
(не че нямаше да съжалявам),
бях наранила егото на мъжкаря...
Затова, когато пред теб застанем, Господи,
дай на всекиго, което сам предлага…
И дано някога престанем в любовта да търсим облагата…

 

Павлина Стоянова
16.02.2017

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...