Дяволът танцува сам 

1. 

На сцената от пепел, без публика, без звук,

той върти се в ритъм – със себе си напук.

Обут в грехове, със усмивка на лице,

а под нея – бездна, гладна за сърце. 

2. 

Протяга ръка към мрака – и мракът отвръща,

няма съдии тук, само души, които се връщат.

Танцът му е проклятие, и зов, и капан,

за онзи, който мисли, че злото е шармант. 

3. 

Дяволът танцува сам – но гледа към мен,

в очите му – истина, която боли като ден.

Не го спирам, не го каня – просто стоя,

защото понякога… и аз съм част от това.

автор Поля Божиновска 

24.04.2025г