Дъга
Измити улици
облечени във злато.
Цветя в ръцете си държа.
Усмивката ми,
светлина е.
Родена съм да бъда
аз дъга.
На синьото небе
във заника на всяко лято,
във сивото
в душа ти
останало
от зимна самота.
Подай ръка, за да остана
сред багрите
на пролетта.
Между листенцата на сънените
минзухари,
след ариите славейни
да полетя.
Смехът си
да вплета сред паяжини
луни,
косите си с
вятъра да понеса.
В сърцето ти
таз вечер
да заспя,
за да се събудя утре
пак дъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
