Прозорец! А, през него лунна светлина…

И две очи, неспиращи да светят  - изпълнени с надежда…

Очакване за чудо? Не! Едва ли съществуват чудеса…

Макар и тихо, мъката на едри капки се процежда…

Навън вали!

И когато е дъждовно – сълзите ти няма да се видят!

Уж казват, че не ритали умряло куче - нивга,

Но по-добре мълчи, че повече ще те обидят…

Когато наранен си и утеха търсиш във дъжда,

Природата споделя сякаш болката в гърдите…

Уж срещу теб стоят усмивки нарисувани със грим,

А всъщност – хората са толкова сърдити.

Душата всъщност се нуждаела от дъжд!
Но дъжд от вяра, от надежда, или нещо, за което да живееш!

Дори когато упорито капките ти пречат да вървиш,

подслон недей да търсиш, а човек, със който да се слееш!

За да видиш нещо хубаво, като дъга… 

Да бъдеш търпелив си трябва!

Дори когато си обезнадежден,

Не бива първата емоция превес да взима, да те грабва!

В живота хора има много!
Едни се мокрят, други пък се наслаждават на дъжда…

Недей стоманено сърце да имаш,

че лесно хваща се ръжда!