3 июн. 2011 г., 19:32

Дъжд 

  Поэзия » Любовная
1238 0 21
В тишината на синьото утро
се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни -
многоръкият дъжд ме достига.
Носи упрек в ронливия глас,
като клетва над мене виси.
Този дъжд е неверен компас,
но умело насажда вини.
Аз ли сбърках? Кога и къде?
Тишината на топка се свива
и дъждът я подритва към мен
както камъкът грешник убива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева Все права защищены

Предложения
: ??:??