В тишината на синьото утро
се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни -
многоръкият дъжд ме достига.
Носи упрек в ронливия глас,
като клетва над мене виси.
Този дъжд е неверен компас,
но умело насажда вини.
Аз ли сбърках? Кога и къде?
Тишината на топка се свива
и дъждът я подритва към мен
както камъкът грешник убива. ...