Дъжд
В тишината на синьото утро
се разкъсва гласът на авлига.
И догонват ме облаци мътни -
многоръкият дъжд ме достига.
Носи упрек в ронливия глас,
като клетва над мене виси.
Този дъжд е неверен компас,
но умело насажда вини.
Аз ли сбърках? Кога и къде?
Тишината на топка се свива
и дъждът я подритва към мен
както камъкът грешник убива.
Ала знам – ти изпрати дъжда,
аз пък няма къде да се скрия.
Чакам слънце със цвят на ръжда
твойте тежки следи да изтрие.
В тишината на утрото синьо -
само звук от пълзящи сълзи.
Тишина, натежала от виното,
дето снощи до глътка изпих.
© Елена Биларева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
хубав стих.
-
Интересен дъжд.
И хубав стих!
Поздрави, Ели!
-
Ники, нали не те ударих много силно?
Радвам се, че се включваш! -
Удари ме по челото с този стих, Елена!!!
-
Благодаря ви за добрата дума, приятели!
-
Все повече ми харесват стиховете ти, Ели, този също.
Днес слънцето ще се усмихне, хубав ден ти пожелавам -
пренесох се и аз под почти наводнилия те дъжд
поздравления! -
Много ми хареса.
-
Харесах отново!
-
!!!
-
Петре, дъждът най-често се описва като "пречистващ" и се свързва с нещо хубаво, но той може и да предизвика наводнение. Тук, в това стихотворение, се опитах да избягам от клишето.
Риа, наистина по-късно се помнят само хубавите моменти. Може би защитен механизъм, а може би помъдряване Благодаря ти за красивия спомен, който сподели с мен.
Силве, Елена, благодаря ви! -
"Пьлзя6ти сьлзи",много е хубаво.Поздравявам те!
-
Поздрав, Ели!
-
Преди година в един прекрасен ден гледах флирта на вятъра с листата на тополите.Галеше ги като палав, ненаситен любовник. Обгръщаше ги и ги караше да трепкат от щастие. Запитах се колко дълго това ще продължи... След няколко минути заваля, изведнъж. Градушка. Казах си: ето това е любовта- няколко мига екстази, удавени бързо в неизбежния и очакван край. Сега в съзнанието ми е само картината с ласките. Другото бе "бонус" за откаднатите мигове.
Мисли позитивно за всичко и може би магията ще се повтори някога, някъде, с някокого. -
Хубаво стихотворение!Но не приемам алегорията.За мене ДЪЖДЪТ не е нещо лошо,а благодат от небето,която измива лошото от хората и природата и дарява Земята със Живот, красота,продородие.
-
Благодаря ви, Елена, Илко, Нина и Рени!
Рени, какво съвпадение! А твоят дъжд замерва ли те с тишини? Ако е така, да отвърнем дружно на удара! -
преди малко и аз за дъжда писах
страхотно стихотворение! -
!!! Поздрав!
-
Благодаря, Валя! Предложението ти е добро и редакцията е налице.
Благодаря, Ена! -
Много ми хареса!
"Аз ли сбърках? Кога и къде?
Тишината на топка се свива
и дъждът я подритва към мен
както камъкът грешник убива."
Направо в кратера...
!!! -
Хубав, бих променила само
Аз пък няма къде да се скрия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
