Искам да вали – не утре, а сега,
да гледам как безбройните малки капки
се удрят в сухата земя
и само подир миг се превръщат в река.
Искам небето да бъде черно, страховито,
а след облаците мрачни слънцето да бъде скрито.
Денят да се приюти в нощта, а аз
тихо да се вслушам във дъжда.
Искам да усетя миризмата на чистата вода
и нежно обладана от шума на всяка капка,
кротко да заспя. А на сутринта
със поглед да събирам студената роса.
Искам да погледам, скрита зад високата трева,
как изгряващото слънце събира дъждовната вода
и от сутрешния въздух упоена,
да дочакам студената луна.