24 авг. 2011 г., 03:12

Дъжд 

  Поэзия
566 0 2

Навън вали…

Далеч от мен си ти,

но и при теб така силно вали.


Аз и ти.. потънали в мечти,

жадувайки да бъдем “ние”,

тихо на прозореца седим

и си мислим “Ах, красиво е!”


Подавам аз ръката си навън,

улавям капки дъжд като вълшебни мигове.

Близо до мен се чува гръмотевичен звън,

дано и ти да си го чул, надявам се.


Усмивка грейва на лицето ми,

нищо, че небето все така е черно.

И като безценен дар по капките ти пращам

сърцето си…


Моля те, пази го.


29.07.2011г.

© Любомира Герова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??