Дъжд
Навън вали…
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”,
тихо на прозореца седим
и си мислим “Ах, красиво е!”
Подавам аз ръката си навън,
улавям капки дъжд като вълшебни мигове.
Близо до мен се чува гръмотевичен звън,
дано и ти да си го чул, надявам се.
Усмивка грейва на лицето ми,
нищо, че небето все така е черно.
И като безценен дар по капките ти пращам
сърцето си…
Моля те, пази го.
29.07.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомира Герова Все права защищены
Браво миличка 
