Дъжд
Навън вали…
Далеч от мен си ти,
но и при теб така силно вали.
Аз и ти.. потънали в мечти,
жадувайки да бъдем “ние”,
тихо на прозореца седим
и си мислим “Ах, красиво е!”
Подавам аз ръката си навън,
улавям капки дъжд като вълшебни мигове.
Близо до мен се чува гръмотевичен звън,
дано и ти да си го чул, надявам се.
Усмивка грейва на лицето ми,
нищо, че небето все така е черно.
И като безценен дар по капките ти пращам
сърцето си…
Моля те, пази го.
29.07.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомира Герова Всички права запазени
Браво миличка 
