За дъжда

Земята ни за дъжд е закопняла,
ний го очакваме от пролетта...
Днес синьото небе е потъмняло,
и аз камбанките сега броя.

О, втренчил съм се аз от судормата...
Гърдите ми поемат свежестта!
И благославям даже и Съдбата,
че чак ме върна в младостта.

Но вместо радостта ми да е пълна,
да благославям за това дъжда,
една тъга далечна ме погълна,
за туй, че съм далеч от младостта!

И несъзнателно си спомних календара,
със пропиляните от мене дни...
О, времето отминало не се повтаря,
безвремието ни е без следи следи!

Аз с времето не мога да се боря!
А  времето безмилостно руши!
За тленното в живота ви говоря...
Тук мисля Господ, може би греши?!

О, знам, че това трябва да приемем.
Макар, че ни е свиден този свят!
И от хубостите му да вземем,
докато той не ни е още враг!

Аз слушам как природата говори,
уверен съм живота е велик!
Макар, че винаги  аз с него споря,
не той Човека  все е - мъченик..