4 мая 2017 г., 22:30

Дъжд

964 0 0

Дъждът, който сега вали, не спира,

на вади стича се по стъклата

и нов е светът, заради него,

като по-чисто всичко направи.

Но именно той ме възпира навън

да бъда, насаме с моята си лира,

там отзарана на природата

в пазвите и без онуй его,

дето души, та ум да забрави

за тегобите и живителния звън

на словото душата моя да чува

от зеленината на светлия кът,

одухотворен само с думи

за чистия замисъл на живота,

който по човешки да го живеем.

Желанието в нас, не съществува

и безобразно грозен е ликът

на всичките наши зулуми,

на мръсотия и вечна сивота,

сред които без посока дивеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

NovelaDenarova

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...