Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън
да бъда, насаме с моята си лира,
там отзарана на природата
в пазвите и без онуй его,
дето души, та ум да забрави
за тегобите и живителния звън
на словото душата моя да чува
от зеленината на светлия кът, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse