Горо (Горо Горов)
16 32
25 сент. 2008 г., 23:07

Дъжд 

  Поэзия » Любовная
1098 0 4

Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.

Умирам аз, но не за туй, че час последен

настанал е и трябва да вървя,
умирам аз за туй, че теб те няма
и все по-бавно, черна, влачи се нощта.

Умирам аз, но продължавам да живея
и празнотата в мен все повече боли,
оставам сам със своето безвремие,
а навън вали и пак вали.

© Горо Горов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??