Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.
Умирам аз, но не за туй, че час последен
настанал е и трябва да вървя,
умирам аз за туй, че теб те няма
и все по-бавно, черна, влачи се нощта.
Умирам аз, но продължавам да живея
и празнотата в мен все повече боли,
оставам сам със своето безвремие,
а навън вали и пак вали.