Горо (Горо Горов)
16 32
25.09.2008 г., 23:07 ч.

Дъжд 

  Поезия » Любовна
980 0 4

Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.

Умирам аз, но не за туй, че час последен

настанал е и трябва да вървя,
умирам аз за туй, че теб те няма
и все по-бавно, черна, влачи се нощта.

Умирам аз, но продължавам да живея
и празнотата в мен все повече боли,
оставам сам със своето безвремие,
а навън вали и пак вали.

© Горо Горов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??