Дъжд над Мама

28 авг. 2024 г., 08:14

Поэзия

101 3 3

ДЪЖД НАД МАМА

... да се завърна нявга у дома, когато дъжд в улука се разплаче,

да ми направи мама кавърма във тенджерката с кривото калпаче,

лула тютюн на гърбавия пруст да изкадим на сухеца със тати,

в котлето да нароним кукуруз, че в три каруци есента го прати,

доде сюрийка облаци кълби – и вятърът над хълмовете свири,

край барата, под жълтите върби, да поседя със благия пастирин,

във черквата с пияния клисар във сумрака да вляза за молитва –

прашинка върху звездния олтар, с едно врабче, под купола да литна,

да трийне мама в кърпичка басма сълзичката – от своите клепачи,

когато се завърна у дома – когато дълъг дъжд в улука плаче.