Дъждът вместо него ме гали

Поэзия » Любовная

782 6 26

В лунния шепотен свод

колко звезди заблестяха...

Думите нямат си брод,

всички надежди умряха...

Идвай тъй чакан, мой дъжд,

с капки по мен се разстилай...

С устните нежни на мъж

пламенно ти ме целувай...

Мислите блудни не спят,

блъскат се в мен до полуда...

Нямам си никакъв свят,

искам до него да бъда...

Идва дъждът и е мил,

сякаш е той и ме гали...

Колко ли нощи е бил

истинен тук да ме пали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

Зависи от дъжда... 😋
Мис и мистър "Мокра фланелка"... 😂😂😂

2020-12-06T19:30:03+02:00
contessa (Светла Асенова)

Нищо не може да се сравни с ласките на лирическия герой, разбира се...
Но лирическата героиня е потънала в скръб от липсата му и намира утеха в дъжда... 😋

2020-12-06T18:36:11+02:00
contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Доче!
Много ми е приятно, че се спря тук...

2019-09-21T01:13:34+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Чувствено се лее любовта ... Прелест!

2019-09-21T01:10:14+03:00
contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Гавраил!
Щом и ти се спря на стиха ми, вече мога да бъда щастлива...

2019-09-20T22:04:33+03:00