Дъждът вместо него ме гали
Дъждът вместо него ме гали
В лунния шепотен свод
колко звезди заблестяха...
Думите нямат си брод,
всички надежди умряха...
Идвай тъй чакан, мой дъжд,
с капки по мен се разстилай...
С устните нежни на мъж
пламенно ти ме целувай...
Мислите блудни не спят,
блъскат се в мен до полуда...
Нямам си никакъв свят,
искам до него да бъда...
Идва дъждът и е мил,
сякаш е той и ме гали...
Колко ли нощи е бил
истинен тук да ме пали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
