Дъждец липите росна,
поспря за миг да си почине.
Листенце от чемшир докосна,
погали връхче на малина.
Окъпа люляка на двора,
при розите за дълго спря
и срещна ранобудни хора,
с които малко повървя.
По майски топъл и игрив
в гората чак се запиля
и толкоз бистър, толкоз жив
с надежда озари света.
© Хари Спасов Все права защищены