11 янв. 2007 г., 15:00

Дъждовен ден 

  Поэзия
640 0 2
Студеният дъжд прокапва навън,
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.

Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.

Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.

На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.

© Насето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??