Jan 11, 2007, 3:00 PM
Дъждовен ден
Студеният дъжд прокапва навън,
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.
Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.
Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.
На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.
Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.
Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.
На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.
© Насето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав стих!!! Поздрави!!!
-
Браво,прекрасно.Прост строеж и силно въздействие!Гъста меланхолична атмосфера,чувството ми е познато и на мен...Поздрави.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
