Дъждовен ден
Студеният дъжд прокапва навън,
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.
Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.
Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.
На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.
Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.
Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.
На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.
© Насето All rights reserved.
