Дъждовен ден
Студеният дъжд прокапва навън,
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.
Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.
Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.
На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.
мрачно е,тъжно е,живот като сън.
И всяка капка от черното небе
е като горчива сълза на нечие сърце.
Вали безспирно,мокра е земята,
натежали от вода са дървесата,
болката ме изпълва изцяло,
пълзи по студеното ми тяло.
Капчици дъжд са моите сълзи
и боли ме,и боли ме,и боли...
Пусто е навсякъде в мен,
подтискащ е дъждовният ден.
На прозореца безмълвно заставам,
забързаните хора наблюдавам.
Търся своята изгубена душа,
лутаща се нейде из дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Насето Всички права запазени
