Дъждовен ден
534
0
0
И времето плаче със мен,
а капките дъжд отмиват сълзи.
Роякът от хора застанал зад мен
отново шуми и шуми.
Мрак, мъглива пиеса.
Болката, талантлива поетеса.
Забрави...
а капките дъжд отмиват сълзи
ела, зад мен застани, при рояка от хора, който неспирно шуми и шуми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иво Тодоров Все права защищены
