Дъждовен ден
538
0
0
И времето плаче със мен,
а капките дъжд отмиват сълзи.
Роякът от хора застанал зад мен
отново шуми и шуми.
Мрак, мъглива пиеса.
Болката, талантлива поетеса.
Забрави...
а капките дъжд отмиват сълзи
ела, зад мен застани, при рояка от хора, който неспирно шуми и шуми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Тодоров Всички права запазени
