22 окт. 2005 г., 23:35

Дъждовен прилив

1.2K 0 0
Ах, как харесва ми дъждът,
така неизменно съпътстващ пролетта!

Обичам аз облаците сиви
и техните форми причудливи!

Малките капчици, трополящи по стъклата,
които радват ми безспир душата!

Мирисът на дъжд е тъй благоуханен,
макар, че някой би намерил го за странен.

Колко кратък е животът на капчицата малка,
как бързо спуска се като совалка!!! 

Дълъг е пътят, който изминава тя,
напоявайки прелестно майката земя!

А когато всичко се размине
и бурята дъждовна вземе, че премине....

Ставаме ний хората щастливи,
очаквайки слънчеви лъчи игриви.

Пък когато слънце се покаже,
всеки за дъжда иска да разкаже.

Как била е бурята дъждовна, необятна,
а след нея атмосферата така приятна!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бобчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...