Дъждовен прилив

Ах, как харесва ми дъждът,
така неизменно съпътстващ пролетта!

Обичам аз облаците сиви
и техните форми причудливи!

Малките капчици, трополящи по стъклата,
които радват ми безспир душата!

Мирисът на дъжд е тъй благоуханен,
макар, че някой би намерил го за странен.

Колко кратък е животът на капчицата малка,
как бързо спуска се като совалка!!! 

Дълъг е пътят, който изминава тя,
напоявайки прелестно майката земя!

А когато всичко се размине
и бурята дъждовна вземе, че премине....

Ставаме ний хората щастливи,
очаквайки слънчеви лъчи игриви.

Пък когато слънце се покаже,
всеки за дъжда иска да разкаже.

Как била е бурята дъждовна, необятна,
а след нея атмосферата така приятна!