16 авг. 2012 г., 10:00

Дъждовният мъж

971 0 0

Мирише ми на дъжд

и треви разбити.

Силен, едър мъж

обгърна светлините.

Лови жаби край реката,

с облачния гръб

затуля светлината.

Толкова висок и мъдър -

не виждам му снагата,

но сещам боровия дъх

със свежест от гората.

Целува ми врата -

да му простя ме моли,

че и този път

със мен не може.

Молят се люлеещи се клони...

За пореден път не се достигаме

и започва - виж - сълзи да рони.

 

Сякаш на хората им е жал за нас и всички са притаени, тихи. Само ние двамата сме на земята и само ние се вълнуваме и галим със сълзи. Той ридае безутешно в стъклата на прозореца. Шепти нежни думи за невъзможно щастие. Моли се да тръгна с него, а аз за пореден път не зная как. И така ще ме моли цяла нощ, докато изчерпи пролетните си сили.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ив Го Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...