Aug 16, 2012, 10:00 AM

Дъждовният мъж

961 0 0

Мирише ми на дъжд

и треви разбити.

Силен, едър мъж

обгърна светлините.

Лови жаби край реката,

с облачния гръб

затуля светлината.

Толкова висок и мъдър -

не виждам му снагата,

но сещам боровия дъх

със свежест от гората.

Целува ми врата -

да му простя ме моли,

че и този път

със мен не може.

Молят се люлеещи се клони...

За пореден път не се достигаме

и започва - виж - сълзи да рони.

 

Сякаш на хората им е жал за нас и всички са притаени, тихи. Само ние двамата сме на земята и само ние се вълнуваме и галим със сълзи. Той ридае безутешно в стъклата на прозореца. Шепти нежни думи за невъзможно щастие. Моли се да тръгна с него, а аз за пореден път не зная как. И така ще ме моли цяла нощ, докато изчерпи пролетните си сили.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив Го All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....