Тих ромон от капки дъждовни,
тих писък на блудна душа,
откровение... забързани стъпки
по сивата утрин, пак под дъжда.
Усмивки, скрити под влажни ревери,
ругатни под стъкла запотени,
загрижени хора, мокър паваж,
неизписани думи... по пустия плаж.
А аз съм там, сред тази еуфория
смълчано стоя си... закрита с чадър.
Попитах морето: "Знаеш ли кой е?",
а то... прегърна ме като приятел добър.