ДЪЖДОВНО
Есенно-дъждовно захладнявам.
Навън е влажно. Мокрещо попивам
дъждовни сълзи. Себе си калявам.
В насилени усмивки се изливам.
Болезнено приглася тишината,
онази дето сякаш ме забрави.
Заглозга ме неистово вината,
за грешките, които не поправих.
Тежи в мен сърцето заскрежено.
Облак е надвиснал над всемира.
А вътре ми е някак нажежено.
Моля:
- оставете ме намира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Божкова Все права защищены
