ДЪЖДОВНО
Есенно-дъждовно захладнявам.
Навън е влажно. Мокрещо попивам
дъждовни сълзи. Себе си калявам.
В насилени усмивки се изливам.
Болезнено приглася тишината,
онази дето сякаш ме забрави.
Заглозга ме неистово вината,
за грешките, които не поправих.
Тежи в мен сърцето заскрежено.
Облак е надвиснал над всемира.
А вътре ми е някак нажежено.
Моля:
- оставете ме намира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
