Дъждът и сълзите в очите ми
Запомни дъжда и си спомни сълзите -
така вали, когато мрачни са за мене дните.
Мрачни, защо ли... ще попита някой:
"Какво може на теб да ти тежи?"
Боли ме... и аз проливам сълзи -
сълзи по несподелени или несбъднати мечти.
Една от моите мечти, признавам, това си ти.
Но признавам го само на хартия - затова боли.
Разбрах наскоро, че и ти обичаш, но не мен, нали,
а момичето на своите мечти?!
Ето, от това боли -
колко различни се оказахме аз и ти.
Сега се налага, отново,
да оставя настрана любовта...
е, кажи ми, как да не тъжа от всичко това
и по лицето ми да не се стича сълза?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Василева Все права защищены
