20 сент. 2007 г., 09:13

Дъждът потропва

670 0 9

Дъждът потропва
с влажните си пръсти
и в локвите оставя
отпечатъци,
земята прежадняла
пие с устни
и размива на тъгата
малките зачатъци.


****************

Отвъд шума на
улиците задимени,
тротоарите са
невъзможно тихи,
Натежали са очите
на асвалти изморени
и сливат очертания
нахвърляните щрихи.


****************

Облаците, в пазвата
събирали сълзите
и препълнени с
човешки гласове,
днес олекват със
въздишка от гърдите -
дни събирани ще
се изливат с часове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...