20 сент. 2007 г., 09:13

Дъждът потропва

664 0 9

Дъждът потропва
с влажните си пръсти
и в локвите оставя
отпечатъци,
земята прежадняла
пие с устни
и размива на тъгата
малките зачатъци.


****************

Отвъд шума на
улиците задимени,
тротоарите са
невъзможно тихи,
Натежали са очите
на асвалти изморени
и сливат очертания
нахвърляните щрихи.


****************

Облаците, в пазвата
събирали сълзите
и препълнени с
човешки гласове,
днес олекват със
въздишка от гърдите -
дни събирани ще
се изливат с часове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...