20 sept 2007, 9:13

Дъждът потропва

  Poesía
669 0 9

Дъждът потропва
с влажните си пръсти
и в локвите оставя
отпечатъци,
земята прежадняла
пие с устни
и размива на тъгата
малките зачатъци.


****************

Отвъд шума на
улиците задимени,
тротоарите са
невъзможно тихи,
Натежали са очите
на асвалти изморени
и сливат очертания
нахвърляните щрихи.


****************

Облаците, в пазвата
събирали сълзите
и препълнени с
човешки гласове,
днес олекват със
въздишка от гърдите -
дни събирани ще
се изливат с часове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...