6 сент. 2018 г., 14:07

Дългият изгрев

382 1 0

                  Няма тука  никаква планета. И никога не е имало. Това е гравитационен колапс. Купол огънато пространство около колабирала звезда.

                                                        Евгени Гуляковски "Дългият изгрев на Енна"

 

                 Може би това беше вярно, но логиката тук сякаш не пасваше. Ако той поемеше в която и да е посока, имаше шанс и да не стигне никъде.

                                                       Клифърд Саймък "Магистрала на вечността"

 

Хлопатари звънят

сред градската дива пустиня.

И отшелници 

и пастири

сред тълпи от души

без тела

измолват със пост

късчета хляб

и глътки вино.

Апокалипсисът

е пред всеки от нас

и за всеки от нас –

е минал.

За човешкия род

само има ход

неумолимото време.

За Бог

всичко е едновременно.

И пресяга всевиждащ ум

към еони от бързи минути.

Пъзела сложен реди

на животи, съдби

по житейския друм...

А отвъд пътя

е Вечността.

И все е сутрин.

 

5.09.2018

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...