Дъно

Поэзия

1.2K 1 8

Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени.
(Чувстваш се трижди по-рано родена.)
Времето цепи секунди на мълнии.
Само да стигна по-бързо до дъното.

Дъното стигма е. Буква безгласна.
Дъно достигна ли ще се оттласна,
все по-високо и все по-нагоре.
Път, но с посока - победен и спорен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eleya (Елия)

Браво!

2021-09-17T13:49:44+03:00
щураче (любимка)

Написах

Ако някога паднеш на дъното,
значи пак си в поредната плиткост,
просто нещо във теб се е сгънало
и си почнал да гледаш отниско.
Изправи се в духа си, небесния,
няма дъно безкрая космичен!
Не по трудния начин, по лесния-
отвисоко светът е различен.

2021-09-17T08:31:16+03:00
Eleya (Елия)

Всеки човек е различен. Напиши нещо по разсъжденията си, интересна гледна точка са.

2021-09-16T12:21:44+03:00
щураче (любимка)

Не знам, ако дъното ме удари и аз ще го ударя, пък ще видим кой кого. Мисля че съм в по-добра позиция, защото то е дъно, а аз не съм

2021-09-16T09:38:04+03:00
Eleya (Елия)

Щураче, приблизително на 7-10 години всеки човек изживява някакъв катарзис, достигайки дъното. Някои остават долу, заравяйки се в тинята, други - като барон Мюнхаузен се хващат сами за косата и се изтеглят нагоре. Въпрос на личен избор е, как ще реагираш на ситуацията, особено ако не разчиташ на чужда помощ.
Сенилга, радвам се, че те виждам тук.
Благодаря ви!

2021-09-16T09:25:53+03:00