14 sept 2021, 23:45

Дъно

  Poesía
1.2K 1 8

Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени.
(Чувстваш се трижди по-рано родена.)
Времето цепи секунди на мълнии.
Само да стигна по-бързо до дъното.


Дъното стигма е. Буква безгласна.
Дъно достигна ли ще се оттласна,
все по-високо и все по-нагоре.
Път, но с посока - победен и спорен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Написах

    Ако някога паднеш на дъното,
    значи пак си в поредната плиткост,
    просто нещо във теб се е сгънало
    и си почнал да гледаш отниско.
    Изправи се в духа си, небесния,
    няма дъно безкрая космичен!
    Не по трудния начин, по лесния-
    отвисоко светът е различен.
  • Всеки човек е различен. Напиши нещо по разсъжденията си, интересна гледна точка са.
  • Не знам, ако дъното ме удари и аз ще го ударя, пък ще видим кой кого. Мисля че съм в по-добра позиция, защото то е дъно, а аз не съм
  • Щураче, приблизително на 7-10 години всеки човек изживява някакъв катарзис, достигайки дъното. Някои остават долу, заравяйки се в тинята, други - като барон Мюнхаузен се хващат сами за косата и се изтеглят нагоре. Въпрос на личен избор е, как ще реагираш на ситуацията, особено ако не разчиташ на чужда помощ.
    Сенилга, радвам се, че те виждам тук.
    Благодаря ви!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...