Eleya (Елия)
206 431
14.09.2021 г., 23:45 ч.

Дъно 

  Поезия
986 1 8

Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени.
(Чувстваш се трижди по-рано родена.)
Времето цепи секунди на мълнии.
Само да стигна по-бързо до дъното.


Дъното стигма е. Буква безгласна.
Дъно достигна ли ще се оттласна,
все по-високо и все по-нагоре.
Път, но с посока - победен и спорен!

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Написах

    Ако някога паднеш на дъното,
    значи пак си в поредната плиткост,
    просто нещо във теб се е сгънало
    и си почнал да гледаш отниско.
    Изправи се в духа си, небесния,
    няма дъно безкрая космичен!
    Не по трудния начин, по лесния-
    отвисоко светът е различен.
  • Всеки човек е различен. Напиши нещо по разсъжденията си, интересна гледна точка са.
  • Не знам, ако дъното ме удари и аз ще го ударя, пък ще видим кой кого. Мисля че съм в по-добра позиция, защото то е дъно, а аз не съм
  • Щураче, приблизително на 7-10 години всеки човек изживява някакъв катарзис, достигайки дъното. Някои остават долу, заравяйки се в тинята, други - като барон Мюнхаузен се хващат сами за косата и се изтеглят нагоре. Въпрос на личен избор е, как ще реагираш на ситуацията, особено ако не разчиташ на чужда помощ.
    Сенилга, радвам се, че те виждам тук.
    Благодаря ви!
  • Разбрам да нямаш изход, да си ударил дъното, но да ти е цел да паднеш на дъното, за да се оттласнеш нагоре... Това е все едно "да се чукаш за девственост"
  • Очень упорное и крепкое произведение. Сега это большая редкость.
  • Приятно.
Предложения
: ??:??