3 дек. 2024 г., 14:03

дъното на пропастта

426 0 0

От картата пореден дебит

и скоро ще ни трябва Кредит.

Бензин догоре газ до дупка

сирени идват давай чупка.

Куките ни гонят; правят ни засада

жалки са живеят; за една заплата.

И всички гледат тайно отстрани

завиждат; по очите им личи.

Пр.

Вижте как летя, даже без крила

и не мисля за; дъното на пропастта.

Щом живота ни, той е само миг

и болезнен вик; кратко ехо след смъртта.

 

От картата пореден дебит

и мило сещаш ли се Кредит.

Греба живота с пълни шепи

и нося свойте нови дрехи.

За какво ти пука; спри със тази драма

знай че ремарке след; катафалка няма.

Недей ме пита трябва ли да спрем

щом още; утре може да умрем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Анастасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...