С компания от една свита цигара

си мисля: накъде отива този свят?

Започва компаньонът да догаря,

а съзнанията на българите спят.

Спят непробудно без угода,

забравят, че история сме имали и ние.

Управници изгониха народа,

културата в тъмница черна гние.

Къде сте, български герои? -

младите забравиха ви вам.

Въртите ли се в своите покои?

Дали децата нямат срам?

Останките ви в някой тъмен гроб

лежат - и те забравили за слава.

Запомнили зъл еничар, тъжен роб,

и чакат нов герой да се изправи.

Но нови героизми няма,

храбростта се замени със страх.

Сега политици евро вадят

за нов строеж, за нов майбах.

Защо морал и ценност тъпчем?

Нима сме ослепели всички днес?

Защо, народе силни, мъчим

да заличим предишната си чест?

Върви, народе възродени,

но накъде отиваш? Дали знаеш?

Вървиш към пропаст, не промени,

но вече и за туй нехаеш.

Вървиш по гробища, пълни с герои,

плюеш на отминало величие.

И сякаш не виждаш делата свои

и продължаваш с безразличие.

Събуди се, страна на безстрашни,

смели, умни патриоти,

за които са били маловажни

някакви хартиени банкноти.

Събуди се, жална стара майко,

прибери ти своите деца.

Гурбета дълъг замени с ласка,

потта изтрий от техните лица.

Дълги години те били са

без майчино крило, любов.

В джоба с паспорт и виза

тръгнали са по света суров.

Навсякъде ги посрещат като чужди,

не намират дом с отворени врати.

Дом, от какъвто, майко, ги прокуди,

като сираци сега скитат се сами.