Валери_Станков (Валери Станков)
1131 825
30 окт. 2022 г., 10:21

Държавата на мъртвите поети 

  Поэзия
322 5 9

В държавата на мъртвите поети

се влиза със цветя, с камбанен звън.

Без входни такси, пропуски, рушвети,

без мурафети – просто като в сън.

 

Камбаната ми бие твърде рано –

не съм със подходящото сако.

Нима ще зърна Димчо Дебелянов?

На Гео Милев страшното око?

 

Там Яворов е свел глава – и гледа

на Дора Габе в тъмните очи.

А Ботев буди райските говеда,

но стадото в хомота си мълчи.

 

Там Лилиев лови си пеперуди...

Срещу Ракитин влак ли изпищя?

А Далчев казва: – Всички тук са луди! –

и ги замерва с пръст и със цветя.

 

Вутимски на вечерен лов е – рисков! –

той Синьото момче преследва с дни.

С девизата си влиза Кирил Христов:

– Жени и вино! Вино и жени!

 

Там дядо Петко своя Пенчо хока:

– Чети бре, Пенчо!... Пенчо не чете.

Но Пенчо го прочетоха във Стокхолм –

и на бастуна му се поклониха те.

 

Там своя млад лодкар зове Багряна,

събрала в кок вакхически коси.

А Жълтата при Смирненски остана –

дори Москва, Москва… не го спаси.

 

В държавата на мъртвите поети

не може никой да нахълта с взлом.

Къде се бутам с моите куплети –

черноработник с кирка, чук и лом?

 

Там Александър Геров кротко пуши,

Ламар наточва нови две оки…

А Джагаров събра дор триста души –

на него туй му иде отръки.

 

Там Пеньо Пенев гръмко рецитира.

И Германов през Лонгоза сече.

Къде и аз съм тръгнал по баира

да пея с глас на пролетно врабче?

 

Там дядо Вазов ситно-ситно пише –

реди мъниста този Патриарх!

Е, може да не съм съвсем излишен –

вода ще нося, ще забърсвам прах.

 

Ще светвам, ще угасям полилея,

ще остря с ножа пачите пера.

На Христо Фотев водка ще налея.

На Добри Тонев риза ще пера.

 

А може и Вапцаров да съгледам

как влиза пак в ужасния тунел!…

Това ще ми е тихата победа –

да премета след взвода за разстрел.

 

Къде съм тръгнал с моите куплети?

Нима и аз обезумях съвсем?

В държавата на мъртвите поети

не се прекрачва като във харем.

 

Изписах името си – страх ме хвана.

Преглътнах тихо тръгнала сълза.

И мъкна! Мъкна своята камбана

към пункта за ръждиви железа.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Поети, стихове и време
mislitel (Георги Каменов) mislitel
Поэзия » Философская
Поети, стихове и време.
Едничко то малцината отсява -
Остава истинското живо семе,
а другото е в сектор... плява...
Тук няма връзки, няма и пиари, ...
  592  5  37 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И за теб ще се намери място сред тях, не бой се. Но засега ти е рано, още много хубави стихове има да напишеш, докато докато стигнеш до там.
  • Още съм жив, Пастирке.
  • Творба за учебник по литература.
  • Просто без думи пред този стих - броеница!
    Да, Великите са такива не защото самите те са се биели в гърдите и са твърдяли, че са такива (подобни примери, бол) а защото словото им ечи, като камбанен звън през времето и пространството!
    И са по-живи от живите днес.
    Поздравявам те!
  • Изключително!
  • Това ще ми е тихата победа –
    да премета след взвода за разстрел.
  • Мястото при поетите ти е запазено, някой ще продължи списъка. Писаното остава, а казаното не! Поздравявам те!
  • Все още с творчеството си те са живи. Все още!
  • Строил си ги всички в мислите си като на вечерна проверка, Валери. Не се съмнявам, че са ти благодарни, защото си им сложил вместо цвете, думи за почит и слава. След време някой друг ще прави проверката и няма да пропусне и твоето име, сигурна съм.
Предложения
: ??:??