30.10.2022 г., 10:21

Държавата на мъртвите поети

723 6 9

В държавата на мъртвите поети

се влиза със цветя, с камбанен звън.

Без входни такси, пропуски, рушвети,

без мурафети – просто като в сън.

 

Камбаната ми бие твърде рано –

не съм със подходящото сако.

Нима ще зърна Димчо Дебелянов?

На Гео Милев страшното око?

 

Там Яворов е свел глава – и гледа

на Дора Габе в тъмните очи.

А Ботев буди райските говеда,

но стадото в хомота си мълчи.

 

Там Лилиев лови си пеперуди...

Срещу Ракитин влак ли изпищя?

А Далчев казва: – Всички тук са луди! –

и ги замерва с пръст и със цветя.

 

Вутимски на вечерен лов е – рисков! –

той Синьото момче преследва с дни.

С девизата си влиза Кирил Христов:

– Жени и вино! Вино и жени!

 

Там дядо Петко своя Пенчо хока:

– Чети бре, Пенчо!... Пенчо не чете.

Но Пенчо го прочетоха във Стокхолм –

и на бастуна му се поклониха те.

 

Там своя млад лодкар зове Багряна,

събрала в кок вакхически коси.

А Жълтата при Смирненски остана –

дори Москва, Москва… не го спаси.

 

В държавата на мъртвите поети

не може никой да нахълта с взлом.

Къде се бутам с моите куплети –

черноработник с кирка, чук и лом?

 

Там Александър Геров кротко пуши,

Ламар наточва нови две оки…

А Джагаров събра дор триста души –

на него туй му иде отръки.

 

Там Пеньо Пенев гръмко рецитира.

И Германов през Лонгоза сече.

Къде и аз съм тръгнал по баира

да пея с глас на пролетно врабче?

 

Там дядо Вазов ситно-ситно пише –

реди мъниста този Патриарх!

Е, може да не съм съвсем излишен –

вода ще нося, ще забърсвам прах.

 

Ще светвам, ще угасям полилея,

ще остря с ножа пачите пера.

На Христо Фотев водка ще налея.

На Добри Тонев риза ще пера.

 

А може и Вапцаров да съгледам

как влиза пак в ужасния тунел!…

Това ще ми е тихата победа –

да премета след взвода за разстрел.

 

Къде съм тръгнал с моите куплети?

Нима и аз обезумях съвсем?

В държавата на мъртвите поети

не се прекрачва като във харем.

 

Изписах името си – страх ме хвана.

Преглътнах тихо тръгнала сълза.

И мъкна! Мъкна своята камбана

към пункта за ръждиви железа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И за теб ще се намери място сред тях, не бой се. Но засега ти е рано, още много хубави стихове има да напишеш, докато докато стигнеш до там.
  • Още съм жив, Пастирке.
  • Творба за учебник по литература.
  • Просто без думи пред този стих - броеница!
    Да, Великите са такива не защото самите те са се биели в гърдите и са твърдяли, че са такива (подобни примери, бол) а защото словото им ечи, като камбанен звън през времето и пространството!
    И са по-живи от живите днес.
    Поздравявам те!
  • Изключително!

Поети, стихове и време

Поети, стихове и време.
Едничко то малцината отсява -
Остава истинското живо семе,
а другото е в сектор... плява...
Тук няма връзки, няма и пиари, ...
1.2K 5 37

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...