9 дек. 2013 г., 11:27

Дървета

1.3K 0 0

Дървета черни
с дълги пръсти.
Замръзнало в корите им сърце.
Дървета с тъмни, гниещи ръце
протягат се
и все
не се
докосват.
Не искат обич
и не подаряват те.
Дере се вятър.
Гръм.

Порои.

Трещи.

Крещи.

Ломи и преобръща.

Дървета черни се извиват и прегръщат,

не страдали до днес за друг.

Дървета във борба.

Горещо.

Пробудените сокове кипят.

Студени млади стволове лежат,

отдали

преди края

свойта нежност.

Лъчи.

Мълчи във бледожълто слънце.

То стопля наранената земя.

Как тръпне,

утешава тя

прегърнати, разплакани и скръбни.

Но съхне бързо гъстата смола.

Изстива разтуптяното сърце - 

дървета с тъмни гниещи ръце

протягат се

и пак

не се

докосват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Страшилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...